Пионери в мебелното производство

Навлизането на машините и манията за експериментиране с нови материали през 19-ти век, води до създаването на иновативни за съвремието си мебели.

В някои случаи са били изпозвани техническите постижения на науката, а в други – обикновени механични похвати са допринасяли за крайния вид на продукта.

Ламинирани мебели

Ламинирането е една от най-важните техники сред новаторските похвати на 19-ти век. Майкъл Тонет е европейски дизайнер, който експериментира с ламиниране и оформяне с помощта на пара в периода 1836-1840 в Германия и Австрия. Той усъвършенства метод за огъване на бреза в много изящни форми. Особеност на неговите изделия е наличието на синусоидални криви, напомнящи за възраждането на стила Рококо. Мебелите, произведени от него се състоят от части, които обикновено се транспортират отделно, за да бъдат сглобени по-късно. През 19-ти век, голям брой от неговите мебели са внесени в САЩ, където предприемчиви Американски собственици на фабрики копират технологията и създават многобройни нискокачествени мебели.

 „хартиени” мебели

С напредването на технологиите и усъвършенстването на процеса на пресоване, става възможно произвеждането на мебели от пресована хартия – твърд материал създаден от пресовани ситни късове хартия и лепило. Така сглобените мебели се обработват с японски лак (най-често тъмен) и после се украсяват със златен варак и/или седеф. Мебелите от този тип са внесени в Америка през втората половина на 19-ти век, където обаче се произвежда в ограничени количества, за разлика от Франция и Англия.

Металът и мебелите

Металът е друг новаторски материал, използван за създаване на мебели през 19-ти век. Желязо и стомана са били използвани в ограничени количества за изграждане на части и орнаменти за обзавеждане през 18-ти век, но с напредването на металообработващата индустрия, металните детайли навлизат все повече в мебелното производство. През 1840 година френските фабрики произвеждат столове с кухи подлакътници и тръби, подсилени с лепило и пластмасова сърцевина за по-голяма устойчивост. Едни от най-известните столове по онова време са люлеещите столове. Интересното при тях е, че цялата конструкция се състой от две огънати метални тръби.

Най-популярните мебели от него време са тези от ковано желязо. Предназначени както за вътрешния интериор, така и за градината, те били обсипани с орнаменти и гравирани в ренесансов стил. Орнаментите се получават като два отделно претопени елемента се свързват заедно. Или ... това е предшественика на познатата на всички градинска пейка, комбинираща метални и дървени детайли.